Терминът "био-тор" сам по себе си означава “жив тор". Качеството на био-торовете изисква задълбочено проучване не само на микробните им характеристики, но и изясняване на предпазните мерки и ограничения за използването им, в лабораторни, производствени и полеви условия.
Био-торовете предлагат широка гама от възможности за развитие на по-добри агро-практики, поради предимствата и ползите, предвидени за почвата, реколтите и фермерите. Въпреки това, съществуват ограничения на тези практики, които са ясно признати. Тези ограничения изискват предпроектни проучвания, които се извършват, за да се открият по-добри решения за всеки конкретен случай в селскостопанските дейности.
Някои от основните ограничения са показани по-долу.
Бъдещите изследвания на био-торовете трябва да се фокусират върху идентифицирането на достъпни възможности за справяне с проблемите и предлагане на валидни рамки за развитие на природосъобразни практики по света, които позволяват подобрения в ефективността и последващо предлагане на продукт за промишлеността в световните икономики. Също така, за да се провери тяхната безопасност в световен мащаб трябва да се извършват техническите изпитвания. Необходими са изследвания на употребата на био-торовете в различни региони по света, за да се получи рамка, която улеснява развитието на бъдещи изследвания в областта на селското стопанство и следователно, да се насърчи намаляването на въздействието върху околната среда, свързано с постоянното използване на химически торове.
Био-торовете са технологична иновация, която има потенциала да увеличава добивите, да намалява производствените разходи и да подобрява състоянието на почвите. Био-торовете представляват реализация на иновативен подход за устойчиво земеделие, включващ учени, технологични разработчици, политици и предприемачи, както и земеделски производители.
Независимо от сериозния им потенциал, био-торовете все още не се получили популярност сред земеделските стопани чрез адекватното им приемане. Съществува голямо разнообразие от фактори, които влияят на приемането на био-торовете от земеделските производители. Знаейки различните ограничения или проблемите, пред които са изправени земеделските производители в използването на биологични торове, може да се повиши степента на приемане на био-торовете чрез разрешаването на тези въпроси и проблеми.
Био-торовете не са скъпи за земеделските производители, заради ниските производствени разходи и способността им да подпомогнат подобряването на почвената структура, текстура и воден капацитет в селското стопанство. Въпреки това, земеделските производители не са наясно с ползата от био-торовете, "за увеличаване на устойчивите добиви”. Тяхната липса на осведоменост за концентрацията, времето и начина на нанасяне на био-тора; за ефикасността на био-торовете, в сравнение с тяхното запознаване с използването на конвенционални и тествани неорганични торове, е сериозно ограничение в тяхното прилагане в широк мащаб. В допълнение към тези основни проблеми могат да бъдат добавени и финансови (липса на навременна наличност на финансиране и/или липса на субсидии), технически (липса на указания от експертен персонал, липса на био-торове и на водни съоръжения) и други ограничения (липса на интерес и доверие в различни практики за био-наторяване).
Освен това, на предприемачите липсват знания и умения за правилното прилагане на био-торовете и те проявяват ограничен капацитет в подкрепа на значителни маркетингови стратегии за това. Политиците трябва да засилят своите усилия в популяризиране, приемане и разпространение на био-тора, и насърчаване на конкуренцията му с добре изградената промишленост на неорганичните торове.
Концепцията на правителство, свързана с политиките за насърчаване на технологиите, е да информира земеделските производители за широкия обхват алтернативни технологии, доказали своята ефективност и наличност, да насърчава активното участие на земеделския производител в адаптивните научни изследвания, за да се подобри разбирането за продукта и в същото време да се създаде предвиждане на търсенето.
С цел насърчаване на устойчивото селско стопанство, държавните и местните власти трябва да подкрепят широко прилагането на био-торовете. В този контекст, акцент в постигането на по-високи и по-качествени реколти се дава в няколко направления: производство на инокуланти; разгърнати програми за фермерите, за да знаят как да прилагат инокулантите и демонстрационни и разяснителни програми за разкриване на земеделските производители на ползите от инокулираните култури.
Високото съдържание на амоняк може да изгори листата и корените на растенията; присъствието на оборски тор може да увеличи количеството на плевелните растения. Наличието на тежки метали (например, живак, хром, олово) представляват заплаха в резултат на техния канцерогенен потенциал и тяхната способност за биологично натрупване и био-увеличение в хранителната верига. Поради тази причина, използването на оборски тор за наторяване на почвите трябва да бъдат добре оценено.
Био-торовете, когато се прилагат върху семена, корен или почва, мобилизират наличието на хранителни вещества чрез своята биологична активност и по-специално, подпомагат изграждането на микрофлората, а от там и здравето на почвата като цяло. Въпреки това, тяхната биологична ефикасност зависи от много биотични и абиотични фактори. Неблагоприятните климатични условия - промени в температурата и влажността, могат да причинят спад в бактериалните популации. Подобни отрицателни ефекти върху количеството на бактериите, могат да импонират на околните микрофлора и фауна, които се конкурират с въведените полезни микроорганизми за хранителни вещества и други жизнено важни фактори в микро-екологичната ниша. Противодействащите микроорганизми, които вече присъстват в почвата, се конкурират с микробните инокуланти и много пъти не позволяват ефективното им установяване, като се конкурират с инокулантната популация.
Други допринасящи фактори са неспецифичните отношения гостоприемник-инокулант, различни физични и химични почвени условия, лоша конкурентна способност на местни щамове и недостиг на подходящи форми. Например, ефективността на растение свързано с фиксиране на азот от диазотрофични бактерии, могат да бъдат възпрепятствани от ограничено предлагане на енергия и субстрати.
Обширното и дългосрочно приложение може да доведе до натрупване на соли, хранителни вещества и тежки метали, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху растежа на растенията, развитието на организми от почвата, качеството на водата и човешкото здраве. Прекомерното прилагане може да генерира изключително високи нива на азот, амоняк, и соли, които могат да доведат до съществено намаляване на растежа на растенията, както и проблеми за земеделските производители и почвата. Необходимост от прилагане на големи обеми върху единица площ, поради ниското съдържание на хранителни вещества, в сравнение с химическите торове, за осигуряване на основните макроелементи в достатъчни количества за растежа и развитието на растенията. Също така, могат да възникнат някои хранителни дефицити, причинени от слабото прехвърляне на микро- и макро-хранителни вещества.
По този начин, прилагането на техники за био-торене изисква мониторинг на променливи от околната среда, участващи в метаболитните процеси, придобиване на биологични суровини, капиталови инвестиции, време и обучен персонал. С цел да се постигне устойчиво земеделие е необходимо изпълнението на планове, програми, проекти и инициативи, насочени към минимизиране на въздействието върху околната среда и произтичащите от това ползи за фермерите и производителите.
The European Commission support for the production of this publication does not constitute endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsi-ble for any use which may be made of the information contained therein.
