Има нов и стремително растящ пазар на биоторове. Сред главните насоки в съвременния свят са замърсяването и обедняването на почвата, следствие от агресивната и неправомерна употреба на агрохимикали, както и техния вреден ефект за хората, в частност върху селскостопанските работници и селските общности.
Решаването на проблема е насочено и в двете посоки - относно здравето на човека и вредите за околната среда. Правителствата се обединяват в търсене на екологични алтернативи за преминаване от „рисково понижаване” към „опазващи мерки” и процедури за устойчиво аграрно производство. Употребата на биоторовете и биопестициди предлага по-добри опции за увеличаване „ефективността от употребата на торове” и поддържане на почвеното здраве. Биоторовете се утвърждават като важен компонент с добавъчна роля и с най-голямо потребление торове.
Въпреки, че са икономически ефективни добавки, биоторовете досега не са възприемани изцяло от фермерите. Някои от причините за ограничената употреба на биоторове са изброени по-долу. Въпреки това продуктовата модификация на „течната форма” решава някои ограничения и осигурява възможности за търговците.
а) Биоторовете са живи микроорганизми, които умират при високи температури;
б) Сроковете на годност на биоторовете са ограничени в рамките на 6-12 месеца (на твърдите форми);
в) Биоторовете се прилагат преди засяването и закъснение при внасянето им води до инвентарни грижи поради изтичането годността на продукта;
г) Някои от биоторовете са със специфична насоченост към определена култура и специфичен район на прилагане и следователно ефикасността намалява в различните региони с различни агроклиматични условия и специфични почвени характеристики.
д) Почвени характеристики като: висока нитратност, ниско органично съдържание, ниска наличност на фосфати, висока почвена киселинност или алкалност, висока температура както и високо съдържание на микроелементи, спомагат за понижаване активността на инокулантите и предварително ограничават техния ефект и ефективност на въздействие;
е) Продажбите на биоторове варират в определен район, когато фермерите сменят профила на насажденията в него;
ж) Като нови продукти, с под нормалния стандарт или подправени материали, произведени от някои фабрики, предварително се ограничава кредитирането за биоторове;
з) Някои фирми продават органичните торове като биоторове. Някои фирми-производители споменават срок на годност ½ година, въпреки нормата 3-6 месеца;
и) Естествено намиращата се микрофлора и фауна в почвата често инхибира растежа на внесените инокуланти поради конкурентната среда;
й) Осъзнаване и вяра в успеха от фермерите във връзка с преимуществата на биоторовете;
к) Биоторовете нямат мигновен, моментален ефект при определени култури, поради което фермерите не са удовлетворени от употребата и ползите от биоторовете;
а) По-дълъг период на годност 12-24 месеца;
б) Нямат остатъчни ефекти;
в) Не се повлияват от висока температура и са толерантни до 45ºС без да загубят качествата си;
г) Имат по-голям потенциал да се преборят с местните популации;
д) Големите популации може да поддържат повече от 109 клетки / мл в продължение от 12-24 месеца;
е) Лесно се идентифицират поради специфичната миризма;
ж) Спестяват разходи за материали-носители, пулверизация, неутрализация, стерилизация, опаковане и транспорт;
з) Контролът за качеството е чрез протоколи и се осъществява бързо и лесно;
и) По-добре се запазват върху семената и почвата;
й) Няма нужда да се подготвя и организира производството на биочастици в рамките на годината;
к) Лесни са за прилагане от фермерите;
л) Дозировката е 10 пъти по-малка в сравнение с твърдите форми и носители на биоторове;
м) Висока икономическа възвращаемост;
н) Големи, по-добри възможности за експорт;
о) Провокира висока ензимна активност при нулеви остатъчни ефекти;
а) Демонстрации на терен
Фермерите правят това, което виждат, тъй като „Виждам и вярвам”, е методика за прилагане са високоефективни начини при рекламиране употребата на биоторове. Производителите могат да обединят усилия при представяне на биоторовете като нов продукт. Много е важно да се покаже въздействието им и плюсовете за фермерите, както и да направят акценти относно ефективността и възвращаемостта на вложените средства. Демонстрациите могат да се провеждат обединявайки се, в различните направления, определяйки подходящия район, като се покаже на фермерите ефекта при различните културни видове и насаждения.
б) Сегментиране на пазара и продуктово позициониране
Сегментирането е първоначално разделяне на пазара спрямо различните групи купувачи. Пазарът на биоторове може да се сегментира според: вида селскостопанска продукция, за която са предназначени : плодове/зеленчуци/маслодайни/бобови/захарна тръстика/житни растения; институционални купувачи - федерации (тръстика, чай, кафе, памук, маслодайни, бобови); научно-изследователски ферми, агро-индустриалци и др. Пазарът може да се сегментира и според размера на покупателната способност (едри/дребни), географска локализация (високо/ниско потребяващ район), успеваемост при прилагане на продукта (като добавъчен или единствен по прилагане).
Веднъж сегментиран, пазарът трябва да се насочи и концентрира към най-печелившия сектор. Позиционирането започва с продукта, не с това какво някой прави за продукта, а по-скоро как някой действа върху съзнанието на бъдещия купувач. Така продуктът е позициониран в съзнанието на купувача, а именно как той възприема продукта. В условията на активно комуникиращо общество, маркетинговите специалисти трябва да създадат отличителна форма на Уникална Стратегия за продажби -„USP” (Unique Selling Proposition), трябва да се идентифицира и пропагандира широко, като например:
Селскостопанският пазар е „ценово чувствителен”, особено спрямо биоторовете, които са технологично нов продукт за фермерите, и са с доста недостатъци, поради което не се вписват в категорията „нулева гъвкавост при търсенето”. За да се осъществи напредък, пазарът се нуждае от повече натиск. Компаниите определят цената на продукта въз основа на маркетингови обстоятелства. Относно биоторовете, е важно да се акцентира върху кратките срокове за въздействие и рентабилността на вложенията на купувача. Биоторовете провокират търсенето, а това в действителност не се схваща от фермерите като фактори за икономическа възвращаемост, чрез намаляване количеството на потребяваните от тях химически торове.
Докато фермерите не се убедят в корелацията между необходимостта от понижаване на производствените разходи за продукцията и повишаване на плодородието чрез намаляване употребата на химически торове и получаване на подобна по количество реколта, производителите на биоторове не биха могли да прилагат „ценови стратегии”.
Световният пазар на биоторове се очаква да достигне 1,88 милиарда $ до 2020 г. (с годишен растеж от 14% между 2015-2020г.). През 2012г. целият пазар е възлизал на 440 млн.$.
Нарастващата нужда от органични продукти от зараждащи се стопанства протича едновременно с нарастване на употребената енергия и осъзната необходимост по отношение на здравето, поради което се очаква увеличаване на ръста на пазара на биоторове.
От гледна точка на продажбите, продуктът трябва да бъде достъпен за всички дистрибутори, а също така да се осигури добре видимо за клиента демонстрация на продукта.
По-широка публичност се осъществява чрез медиите - радиопрограми и образователни филми, в които се изтъкват предимствата и необходимостта от използване на новите продукти. Свободна дистрибуция на биоторове по време на срещи с фермерите трябва да се избягва. Предпочита се насочване към обучителни програми за продажби, тъй като дистрибуторите имат нужда да набележат план, съобразен с конкретните условия на региона. Налага се необходимостта от специален екип, от разширяване обсега на представяне на биоторовете с постоянни визити и развиващи се тесни контакти между фермерите и отговарящите за демонстрациите специалисти. Основните изследвания се фокусират върху производството на ефективни и устойчиви биоторове за житни култури, където прилагането на неорганични торове може да се ограничи значително, с цел избягване на последващи проблеми от замърсяването.
Най-важните и специфични изследователски нужди по отношение на биоторовете, според Суана Лаша Агани от Какатийския Университет, могат да бъдат формулирани като:
The European Commission support for the production of this publication does not constitute endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsi-ble for any use which may be made of the information contained therein.