Докато законодателството и политиките на ЕС в областта на органичното разнообразие, като CAP и политиките в областта на научните изследвания и иновациите, засягат пряко и косвено органичното земеделие, други политики на ЕС също имат значителни последици за развитието на агроекологичните подходи. Пренасочването на парадигмата към устойчивостта в храните и земеделието в ЕС също зависи от правилата и разпоредбите на ЕС, които по-скоро дават възможност за възпрепятстване на растежа на малкия и местен бизнес и устойчивото потребление. Взаимно свързаните земеделски производители винаги са били пионери на устойчивостта на храните и селското стопанство, предлагайки решения, които не само са от полза за останалата част от органичния сектор, но и могат да вдъхновят целия хранителен и селскостопански сектор.
Много от органичните ферми се занимават с обработка в стопанството и директно пласиране на пазара. Тъй като тези дейности им помагат да създадат собствена добавена стойност чрез използването на Пакета за хигиена на храните от 2004 г. на ЕС. Но беше установено, че този процес е труден за земеделските стопани на много държави-членки, тъй като те поставят допълнителни разходи, за да отговорят на тези строги изисквания. Като резултат, някои земеделски производители се отказват от обработката напълно. Освен това държавите-членки често не прилагат правилно мерките за гъвкавост, като позволяват адаптирани правила и лезии за първичните производители. По-късните са ангажирани с директни вериги за доставка, включващи малки количества първични продукти, или с местните търговци на дребно, които доставят директно на потребителите.
Въведените хигиенни изисквания оказват влияние върху сектора на преработката и водят до по-стриктни изисквания по отношение на съоръженията за преработка. Например, много малки месари са били принудени да напуснат бизнеса поради икономически ограничения и трудни хигиенни правила. Това ограничава възможностите на фермерите, произвеждащи органична продукция, да доставят своите продукти на сертифицирани органични преработватели на подходящо разстояние от своята ферма.
Повечето европейски потребители отхвърлят генетично модифицирани организми (ГМО) в храните. Рискът от замърсяване на храните с ГМО все още не е категорично засегнат от органите на ЕС. Така органичният сектор все още има високи разходи за прекратяване на риска от такова замърсяване. Такива събития се случиха в Испания, където ГМ царевица е заразила органичните полета, а някои фермери са загубили сертификацията си за органични продукти и премиите си. В резултат на това много от тези органични земеделски производители са престанали да отглеждат царевица в тези традиционни райони, което води до загубата на местните видове царевица.
За да се избегне соята и царевицата от такива компании за преработка на замърсявания, работещите със соя и царевица, съобщават през 2009 г. разходи от около 20-86 евро на тон.
Растителната генетика работи в полза на органичното земеделие чрез изхвърляне на широк спектър от видове, не отговарящи на потребителското търсене и на различни географски условия. Нарастващите екологични предизвикателства в Европа, като изчерпване на ресурсите и промяната на климата, са от решаващо значение за специалната грижа за растителните генетични ресурси и тяхното опазване. Поради това може да бъде възможно да се търгуват нови сортове и популации, адаптирани към ниското количество погълната енергия и местни условия.
Законодателството на ЕС относно търговията със семена и посадъчен материал определено ограничава достъпа до регистрирани сортове растения. Съществуват строги критерии за регистрация и сертифициране на растителен репродуктивен материал. Тази политика дава възможност за концентрация на пазара в предприятията за семена и загубата на генетично разнообразие в културите. По този начин законодателството трябва да бъде съобразено с подкрепата на правата на фермерите и да улесни опазването и по-нататъшното развитие на генетичните ресурси и разнообразието на културите.
Земеделската общност в Европа се разраства много бързо. Проучванията в тази връзка показват, че през 2007 г. един земеделски производител на възраст под 35 години е свързан с девет фермери над 55 години.
От 1975 г. до 2007 г. общият брой на фермите за Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Великобритания намалява с повече от 2,6 милиона, изчислени със загуба на 83 000 ферми годишно. От тях почти 1.8 милиона са били само в Италия и Франция. Значителното подновяване е от решаващо значение за развитието на икономически жизнеспособни селски райони и за опазването на разнообразните културни ландшафти, както и за висококачествено производство на храни, биоразнообразие и хранителни култури. По-младите фермери също се нуждаят от достъп до земя. Тъй като никоя рамка в ЕС не може да предостави решение "всичко в едно", е необходима координирана комбинация от политически мерки, която взема предвид ОСП и други политики на ЕС, и насърчава младите хора да се заемат със земеделие. Това следва да включва общо разбиране на политиката за използване на земята между държавите-членки.
Изборът на подходяща храна зависи от много фактори: от културната компетентност до информацията, поддържаща прозрачността на производствения процес. Законодателството на ЕС относно информацията за храните на потребителите може да гарантира на потребителите подробна информация за съставките.
Екологичното лого е важен елемент, свързан с модела на сертифициране, основаващ се на голям брой аспекти на устойчивостта. Използването на различни етикети и лога вече е актуално и за разискване на равнище ЕС.
The European Commission support for the production of this publication does not constitute endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsi-ble for any use which may be made of the information contained therein.
