Политиките на ЕС в областта на храните и селското стопанство, провокират интереса към органичното земеделие и политиците започнаха да оценяват многопластовото значение на органичните системи, устойчивата храна и селското стопанство.
Това започна от създаването на висококачествени хранителни продукти и осигуряването на обществени блага, създаването на работни места и насърчаването на селскостопанския сектор и селските икономики. И все пак, все още е необходима последователна екологична рамка на политиката, със съчетание от политически мерки, за да се използват ползите, осигурени от органичното производство. След прилагането на редица действия, посочени в Плана за действие на ЕС за органични продукти от 2004 г., като специфичните стандарти за органичното вино и аквакултурата, уведомлението на Комисията за нов план за действие на ЕС през 2014 г. беше приемлива инициатива.
Подходът, основан на принципите, спомогна за насочването на органичното производство, в близост до принципите, определени в регламента, като същевременно се засилват стандартите. Независимо от това, беше взето под внимание, че ако това доведе до необходимост от промяна на мерките за мобилност или освобождаване на разположението на държавите-членки, подходът не би бил подходящ за целта и би могъл да попречи на устойчивия напредък на органичното земеделие. Правилно предвид бе взета реалността на сектора в различните държави-членки и региони. Докато някои промени вече не бяха необходими, други трябваше да бъдат включени в съгласие с увеличаването на стандартите, които органичният сектор е предложил поради регламента. Освен това, незабавното премахване на всички изключителни правила, считани за необходими днес, някои от тях остават критични за някои производствени сектори и географски райони, където органичният сектор все още е в начален стадий.
Поради тази причина е необходима комбинация от различни начини за осигуряване на удобна връзка между основните принципи на органичното земеделие, както и трайния напредък и разширяване на европейския биологичен сектор.
Промените, като въвеждането на системи за сертифициране на групи (които в момента се приемат само в развиващите се страни извън Европа) или изискването преработвателите и търговците да измерват екологичните резултати на своите дейности, представляват възможности.
Системите за сертифициране на групи в ЕС например биха позволили на групите от дребни земеделски стопани да получат сертификация като отделни единици, като по този начин ще се намали бюрократичната тежест на сертифицирането; по-високите изисквания за екологичните показатели за преработвателите биха могли да се основават на стандартите за устойчивост, предоставяни от органичните производители и животновъдите, за да се премести биологичната храна на ЕС в още по-широка концепция за устойчивост.
Регламент (ЕО) № 834/2007 е важно задвижващо колело на органичния сектор в Европа. Новият регламент, следва да продължи да подкрепя развитието на сектора, като дава възможност за подход, ориентиран към процеса, който да даде напредък на стандартите в посока към основните принципи на органичното земеделие. Потребителите и производителите, трябва да работят ръка за ръка, за да подкрепят растежа на сектора, като рамката на ЕС и националните политики допринася за тази динамика, чрез нови планове за действие на ЕС и на национално ниво.
Това трябва да стимулира напредъка на растежа на органичния сектор до 2020 г. Определените резултати от плана за действие от 2004 г. също така дават тласък на растежа по отношение на прилагането на екологична политическа рамка на равнище ЕС. Тя включва и описание на постиженията, както и оценка на въпросите, които трябва да бъдат изпълнени.
Например, се приема, че са необходими по-добри контакти между националните взаимно свързани действия и националните и регионалните ПРСР, както е посочено в Действие 6 от Плана за действие от 2004 г. По този начин ще се поддържа съществуването на значително съгласие за политическите рамки за органичния сектор в държавите-членки (Sanders et al., 2011). Това е област, в която все още трябва да се работи все повече, за да се насочи органичното земеделие към новите ПРСР до 2020 г.
По този начин трябва да се разработят допълнителни и допълващи планове за действие на ЕС и на националните органи за действие, за да се постигнат правилните резултати в държавите-членки и регионите. Ето защо всички планове за действие до 2020 г. следва да бъдат изцяло подкрепени от всички политически рамки на ЕС.
В това отношение те трябва да:
The European Commission support for the production of this publication does not constitute endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsi-ble for any use which may be made of the information contained therein.
