Новата политика за ПРСР, също така предлага различни възможности за присъединяване към помощта за органично земеделие, с други мерки за ПРСР, като финансиране на ферми, диверсификация, консултантски услуги, информационни и промоционални дейности и групи производители.
Определената помощ за органично земеделие сега е по-очевидна в редица мерки. Понастоящем, органичните фермери получават финансова подкрепа с 20% по-висока в сравнение с предишните ситуации, които подобряват устойчивостта на земеделските стопанства и производителността на преработката, пласирането на пазара и развитието на земеделските продукти.
Също така, органичният сектор може да бъде подпомогнат и от дейностите на ЕС за разпространение. Новите правила на CAP обаче, трябва да се поддържат от системите за консултации в земеделието на държавите-членки. Други инициативи са също така подходящи да подсилят органичния сектор като: планиране на неземеделски дейности; съдействие при формирането на групи производители; подкрепа за мерки, свързани с околната среда и изменението на климата; кратки вериги на доставки и постижения в областта на иновациите.
В рамките на ПРСР съществуват мерки, които споменават и дават приоритет за 2007-2013 г в някои държави-членки на органичното земеделие. Освен това се наблюдава значителна промяна в предлагането в рамките на тези мерки между различните страни и в държавите от ЕС. Много органи не успяват да преодолеят модела на класическите плащания в агроекологичната област и да въведат по-цялостен модел, съчетаващ плащанията за органично подпомагане с други мерки по ПРСР. В същото време акцентът върху органичното земеделие по отношение на други мерки по ПРСР, като инвестиции и консултантски услуги, дава нови възможности за преобладаване на органичното земеделие в ПРСР. Насърчаване на агроекологичните иновации в новото Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI).
Преобладаващата част от органичното земеделие в развитието на селските райони, посочено от лидерите на ЕС, е от голямо значение и се отнася до необходимостта от агроекологични иновации за промяна на европейското селско стопанство по по-устойчив начин. Приоритетът за следващия програмен период ще бъде иновацията, създадена от новосъздадената структура EIP-AGRI. Този нов инструмент на политиката на ЕС също е основна тема на "Хоризонт 2020", както и в политиката за развитие на селските райони до 2020 г.
Целта на инициативата EIP-AGRI е да изгради връзка между научноизследователската и земеделската практика, като принуди заинтересованите страни от различни области на системата за хранително-вкусовата промишленост. Тя има за цел да насърчи фермерите, бизнеса, изследователите и консултантите да разделят концепцията и опити, за осъществяване на иновативни решения и да направят резултатите от научноизследователските проекти на практика. В рамките на Регламента за развитие на селските райони EIP-AGRI твърди, че е необходима стъпка напред в развитието на агроекологичните производствени системи, като се съсредоточава върху ключовата роля на органичните земеделски стопани в центъра на иновационните дейности, подкрепяни от новите ПРСР.
Счита се, че EIP-AGRI предлага значителни ресурси за насърчаване на развитието на агроекологични технологии, използвайки силните страни на органичното земеделие и отчетените слабости, като по този начин се възползват от новите възможности за иновации.
Предоставената работа по EIP-AGRI ще се извършва от конкретни оперативни групи. Целта е тези групи да установят връзката между различните заинтересовани страни, за да разкрият практически проблеми, които ще бъдат отчетени като доброволна мярка в регламента за развитие на селските райони. По този начин националните и регионалните власти вместо длъжностните лица на ЕС ще определят целите и съдържанието на ЕПИ-AGRI в държавите-членки. По тази причина тези органи трябва да подкрепят оперативните групи, които ще отговарят за решаването на органичните и агроекологичните проблеми в новата инициатива. Важно е EIP-AGRI да действа и като инструмент за улесняване на обмена на информация, знания и опит между проектите, секторите и границите. Тя ще свързва земеделските стопани, консултантите, агро-бизнеса, изследователите, както и гражданското общество, за да създадат мрежа - мрежата на ЕИП, улеснена от услугата EIP-AGRI.
Наскоро в тази област работи 20-членна фокусна група за оптимизиране на добива на органични култури, оглавявана от Европейската комисия. Групата си сътрудничи с различни заинтересовани страни и търси начини за подобряване на добивите на по-малко продуктивни органични ферми, така че да съответства на по-доброто ниво на производство на други стопанства със сходни системи за отглеждане.
По този начин фокусната група събира съществуващи знания (от научни доклади и проекти, както и практически опит), като предлага иновативни решения. Той също така посочва специфични области, необходими за иновативни изследвания и маркира темите и критериите за работа на бъдещите оперативни групи, както и подхода за споделяне на знания.
Програмният период 2014-2020 г. въвежда възможности за улесняване на приоритетите и прозрачността на органичното земеделие, както в рамките на ПРСР, така и в различните политически рамки на ЕС. Това е следствие от факта, че те са свързани с нов инструмент на ЕС, наречен "Обща стратегическа рамка" (ОСР). В него са определени ясни инвестиционни приоритети по отношение на финансовия период 2014-2020 г. в държавите-членки и техните региони.
По този начин се полагат усилия за обвързване на развитието на селските райони с Кохезионния фонд и други структурни фондове на ЕС. В резултат на тези усилия ще бъде постигнато съчетание от средства и други възможности за увеличаване на икономическия растеж и заетостта на ЕС до 2020 г. заедно с националните приоритети. ОСР ще бъде включена и в други инструменти на политиката на ЕС, като например директните плащания по ОСП, Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, "Хоризонт 2020".
В същото време са предвидени споразумения за партньорство между Европейската комисия и националните и регионалните власти за следващия седемгодишен период. С подобно институционално признаване на социалните, икономическите и екологичните ползи от органичните храни и селското стопанство, създаването на тези споразумения дава възможност за преобладаване на органичното земеделие в рамките на новите ПРСР и други политически рамки на ЕС.
Селскостопанската политика е единственият сектор, финансиран изцяло от ЕС, като средствата са изчерпани по отношение на годишните преки плащания и пазарните мерки (100% финансирани от ЕС). Отзоваването се предоставя на многогодишните мерки за развитие на селските райони, които също се съфинансират чрез национални и регионални бюджети.
В продължение на повече от десетилетие, мерките по стълб 2 са посочили ОСП, за перспективата за конкурентоспособност и устойчивост на земеделските предприятия и за по-голямо икономическо разнообразие и качество на живот в селските райони.
В същото време държавите-членки са длъжни също да внесат своите налични средства за развитие на селските райони чрез т.нар. Модулация - движещи се средства от стълбовете 1 до 2.
Независимо от модела за предоставяне на значителна помощ за развитието на селските райони през последните десет години, използването на втория стълб все още е само част от стълб 1. През седемгодишния период 2014-2020 г. развитието на селските райони ще отчита само 9% от Общия бюджет на ЕС, успоредно с 29% за преките плащания и пазарните мерки.
Сравнените форми за 2013 г. и 2020 г. например ще имат намаление от -18% за развитието на селските райони (от 13,9 млрд. Евро до 11,4 млрд. Евро) в сравнение с -13% за преките плащания и пазарните мерки (от 43,2 млрд. Евро до 37,6 млрд. Евро).
Ако свободния каданс се ангажира, намалението за 2020 г. ще нарасне до -19.7%. Сега държавите-членки имат възможност да обменят 15% от своите преки плащания и средства за развитие на селските райони от стълб 1 до 2, но и обратно - от стълб 2 до стълб 1. Чрез тази обратна модулация някои държави-членки дори могат да се придвижат 25%. Осем държави-членки също имат възможност да променят процента за конкретни години по време на програмния период.
Държавите-членки от 9-те, все още не са ясно как ще решат да използват този избор, като някои от тях вероятно ще използват пълноценно възможната алтернатива на ритъма, а други ще изберат модулация, за да се намали разстоянието по разходите по стълб 2, което се дължи на съкращения в бюджета.
Докато новата ОСП има сериозен акцент върху предоставянето на обществени блага между стълбовете 1 и 2, ниското ниво на цел по отношение на екологосъобразността, съчетано с заплахите за обратната модулация и съкращенията в бюджета по стълб 2, би могло сериозно да подкопае подкрепата за органично земеделие . Други мерки обаче биха могли да допринесат за развитието на по-устойчиви храни и земеделие в Европа.
The European Commission support for the production of this publication does not constitute endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsi-ble for any use which may be made of the information contained therein.