Обща селскостопанска политика на ес (осп) и органични продукти

Химическите торове стават свободни за повсеместна употреба още през миналия век. Тази тенденция доведе до незабавно повишаване на добива от реколтата, което води до увеличаване на печалбата за земеделските стопани. Междувременно, през последните години се забелязва сериозна екологична вреда, дължаща се на постоянното използване и предозиране на химически торове. Тяхното прилагане води до замърсяване на водата и почвата, загуба на полезни микроорганизми и насекоми и по този начин - с цялостното намаляване на почвеното плодородие. Това мотивира съвременните фермери да проявяват интерес към екологични продукти като биоторовете, които имат обещаващо бъдеще и ще доведат до намаляване на проблемите с качеството на почвата при оптимален добив.

ОСП на ЕС, насърчава използването на органични продукти, заедно с органичното земеделие. Тя осигурява до 30% от бюджета като директно зелено плащане за земеделски стопани, прилагащи устойчиви селскостопански практики. Освен това, осведомеността относно околната среда и търсенето на плодородие на почвата и органични храни, стимулират продажбите на пазара.

Приетите регламенти, особено в Европа и Северна Америка, са предназначени да насърчават развитието на световната индустрия. Също така, оценява се претенцията за висока селскостопанска продукция, отговаряща на човешките нужди, за да се постигнат приходи от промишлеността. Освен това, ниската себестойност на селскостопанската продукция, успоредно с въвеждането на биоземеделие, биха увеличили индустриалното търсене за периода от 2016 до 2024 г.

В същото време, европейското търсене на добра храна и добро земеделие се увеличава. Човешкото население, както и фермерите и гражданите, се стремят към иновации и по-добро законодателство в областта на храните и селското стопанство, основано на агроекологични подходи.

Понастоящем, създателите на политиката на ЕС признават двойната роля на органичното земеделие: от една страна е необходимо да се отговори на търсенето на висококачествени продукти от страна на потребителите, а от друга да се осигурят някои обществени блага.

Всичко това включва, например запазването и извличането на качеството на водата и почвата, в резултат на практиките за управление на органичното земеделие.

Това схващане се появява в началото на 90-те години, когато органичното земеделие беше определено по закон съгласно Регламент (ЕИО) № 2092/91 на ЕС. През това време в рамките на ОСП бяха въведени помощи за преобразуване и поддържане на органично земеделие.

Междувременно, признаването на органичното земеделие се разшири и до други области на политиката на ЕС, като научните изследвания и някои области на пазарното развитие.

Въпреки това, в много области все още е необходимо да се подобрят местните условията за въвеждане на органични производства. В ЕС през 2012 г. органичният пазар е в размер на 20,8 милиарда евро. Така, независимо от търсенето и консумацията от страна на потребителите в много страни от ЕС предоставянето на органични храни не е достатъчно. Гражданите на ЕС предпочитат органичното производство на храни и повечето земеделски стопани трябва да бъдат насърчавани за прилагането на такива методи, за да произвеждат повече органични продукти. Така че, изследователите и политиците сега признават силата на агроекологичните практики и иновациите.

Доказано е, че благоприятният обществен климат е от решаващо значение за органичното земеделие и затова земеделските стопани се нуждаят от обществена подкрепа за използването на агроекологични методи, свързани със засилените изисквания за производство на органични продукти. Същевременно, те трябва да получат подкрепата на политиците за развитието на този сектор.

Тук са дадени очертанията на някои възможности и предизвикателства, които оказват въздействие върху новата и съществуващата политика на ЕС за органични храни и селско стопанство, както и върху селскостопанския и хранително-вкусовия сектор. Представени са начините, по които може да се направи Европа по-органична.