Биоторове – дефиниция и основни аспекти

Нарастващата нужда от безопасни и здравословни храни и проблемите, които произтичат от замърсяването на околната среда, са довели до възникване и развитие на органичното земеделие. В световен мащаб това е важна приоритетна област в продукцията на земеделски култури и селскостопански животни, която подобрява и укрепва здравето на агро-екосистемите, което включва биологичното разнообразие, биологичните цикли и почвената биологична активност. Органичното земеделие се основава на разработването и прилагането на биоторове и стимулиращи растежа на растенията органични вещества. Използването на химически торове в големи количества, води до многократно увеличаване на производителността на селскостопанските стоки, но в същото време те оказват неблагоприятен ефект върху почвата. Непрекъснатото и прекомерно използване на изкуствени торове и други агрохимикали за увеличаване на добива, може да доведе до замърсяване на подпочвените води и изчерпване на хранителните вещества в почвата, което в крайна сметка води до намаляване на добивите. Този проблем може да бъде преодолян чрез използването на различни технологии за производство на различни биоторове. Биоторовете от микроорганизми могат да заместят химическите торове. Те са по-евтина и благоприятни алтернатива за околната среда. Понастоящем, световния пазар за органично отгледани земеделски продукти се оценява на около 30 милиарда US $, с ръст от около 8 %. Около 22 милиона хектара земя се използват за органично земеделие. Органично отгледаната продукция представлява по-малко от 1 % от световното конвенционално селскостопанско производство и около 9 % от общата земеделска площ. Биоторовете, наричани още микробни инокуланти, не осигуряват директно хранителни вещества на културните растения. Те представляват природни и биологични препарати, които съдържат живи или латентни клетки на полезни почвени микроорганизми. След като се добавят към семена, растителни повърхности или почва, микроорганизмите колонизират ризосферата или вътрешността на растението и стимулират неговия растеж чрез доставяне или подпомагане усвояването на наличните основни хранителни елементи за растението гостоприемник. Инокулацията с полезни почвени микроорганизми е обещаващ метод за повишаване на почвеното плодородие, тъй като по този начин се увеличава достъпа на растенията за редица важни елементи, като азот, фосфор и калий. Това ще доведе до значително намаляване в използването на синтетични торове. В литературата има доказателства за повишаване на зеленчукови добиви, в резултат на инокулиране на микроорганизми. Микроорганизмите (бактерии, микоризни гъби и водорасли) съставляват живия компонент на почвата и се характеризират с разнообразни активности, свързани с почвеното плодородие и храненето на растенията. Те оказват влияние върху структурата и динамиката на хранителни вещества в почвата, участват в храненето на растенията и повишават тяхната устойчивост към почвените патогени. Също така микроорганизмите са отговорни за процеса на азотфиксация, разтваряне на неразтворимите почвата фосфати, трансформиране на комплексна органична биомаса в минерални съединения, които се използват от растенията, както и синтеза на растежни фактори, като аминокиселини, витамини и др. Известни са 16 важни елемента (биогенни и минерални), които се изискват за правилното развитие на растенията. Липсата на което и да е от тези хранителни вещества, може да доведе до сериозно увреждане на културите. Най-съществени са трите биогенните елемента въглерод (С), водород (Н) и кислород (O), които се усвояват от атмосферния въглероден диоксид и водата. От минералните елементи, основните макроелементи (азот, фосфор и калий) са необходими в най-големи количества и за тях е най-вероятно да присъстват в недостатъчно количество в земеделските почви. Вторичните макроелементи като магнезий (Mg), сяра (S), цинк (Zn), манган (Mn), желязо (Fe) и мед (Cu) са нужни на растенията в по-ниски концентрации и обикновено са откриват в достатъчни количества в земеделските почви и следователно рядко ограничават растежа на културите. В много малки количества растенията изискват микроелементите бор (В), молибден (Mo), хлор (CI) и никел (Ni), които могат да бъдат токсични при излишък. В някои случаи, елементите силиций (Si) и натрий (Na) се считат за съществени за растенията хранителни вещества, но поради повсеместното им наличие в почви, те никога не са в недостиг. Микроорганизмите подпомагат растенията да абсорбират по-голямо количество хранителни вещества, които, дори и да присъстват естествено в почвата, в някои случаи не могат да бъдат асимилирани от растенията, защото са в неразтворима форма.

Понастоящем, биоторовете се доставят до земеделските производители във вид на твърди и течни формулировки, като последните се явяват алтернативна технология, която има редица предимства пред твърдите биоторове.