Обща концепция за контрол на качеството

Оценката на качеството на инокулантите буди интерес от много години. При изследвания за влага, жизнеспособност, замърсители и ефективност, на инокуланти от Rhizobium формулирани на базата на торф, беше установено, че количеството микроорганизми е променливо, като в повечето случаи е налице контаминация, в количества по-високи от броя на ризобиалните клетки. Това от своя страна силно засяга ефективността на препарата. Подобни резултати са получени при широк спектър от инокуланти, използвани в различни части на света. Установено е, че биоторове, приготвени с не-стерилен торф, съдържат 100 пъти по-малко Rhizobia, отколкото тези, формулирани със стерилизиран торф. В информационен бюлетин за производството и контрола на качествто на инокулантите за бобови растения беше посочено, че повечето от продуктите, тествани в Индия, съдържат под оптимално ниво на Rhizobia (< 10⁸ Rhizobia / g инокулант) заедно с голямо количество неризобиални организми. Други автори установяват, че броят на ризобиални клетки е свързан обратно пропорционално с нивото на контаминация. След анализ на 40 различни инокуланта на Rhizobium, произведени в Северна Америка, се съобщава за постоянно високо ниво на замърсители (10⁸ до 10¹⁰ клетки / g продукт), което превъзхожда koliqestvoto na rizobialni kletki във всички продукти, без един. В други дори не може да се изолира Rhizobium. Тези резултати се потвърждават и с друго изследване на 60 проби, сред които количеството контаминанти надвишава броя на ризобиални клетки. Подобни тестове са проведени върху търговски инокуланти от соя в Аржентина – от 18 продукта, 17 са силно замърсени, като при 14 от тях замърсителите надвишават количеството на Rhizobium . По-скорошни проучвания отчитат аналогични тревожни резултати за ризобиални инокуланти, но също и за продукти, съдържащи ФРМ или свободно живеещи N₂-фиксиращи бактерии. Освен това, сред някои от изолираните щамове, са открити опортюнистични патогени за хора, растения или насекоми. Оценката на качеството на инокуланти от АМГ показва, че те обикновено съдържат много малко количество жизнеспособни пропагули и са с намален (или липса на) потенциал за инфектиране и колонизиране на гостоприемника, което води до силно непоследователна производителност в полеви условия.

Съществуват редица фактори, които влияят върху качеството и ефикасността на инокуланта по време на производството и след инокулирането в почвата. Основните компоненти са представени на Фиг. 1.

Фиг. 1. Основни фактори, влияещи на качеството на препарата от производството до инокулацията

В това отношение трябва да бъдат преодолени много технически трудности, свързани с мащабното производство на инокуланти. Например, условията за растеж (среда, температура, рН, време) трябва да бъдат оптимални, за да се гарантира, че клетките са в добро физиологично състояние. За АМГ, гостоприемниците могат да бъдат селектирани въз основа на специфичните отношения между даден щам и гостоприемник, което ще предостави възможността за мултиплициране на микроорганизмите. Начина на култивиране и големите пространства необходими за процеса, са основните недостатъци за мащабно производство на АМГ. Във всички случаи използването на компетентни и добре обучени оператори е от критично значение, като по този начин се гарантира прилагането на правилните методологии. Други важни фактори са свеждането до минимум на производствените разходи и поддържането на чиста микробна култура през целия процес. Така се гарантира по-добро качество на продукцията.

Важен компонент в осигуряването на качеството на биоторове е и формулировката. Необходими са нови носители за преодоляване на ограниченията на торфа (наличност, въздействие върху околната среда, токсичност) и осигуряване на по-подходяща среда за микроорганизмите. Те трябва да поддържат микробната жизнеспособност и годност по време на съхранение, както върху семената, така и в почвата.

Един от критичните етапи при производството на биоторове е инокулирането на носителя. Приема се, че използването на стерилен носител има редица предимства пред нестерилни такива. Това означава по-високи популации на целевия щам и по-дълъг срок на годност. Освен това, контаминиращите микроорганизми често се размножават по-бързо от целевите (особено в случая на Rhizobium), като по този начин за кратък период от време го изместват от препарата. Последните се конкурират за пространство и хранителни вещества, могат да произвеждат токсични съединения, които намаляват растежа на други клетки или са патогенни за растенията, животните и/или хората. Стерилността обикновено се получава чрез използване на пара (автоклав) или гама лъчение. Последното се счита за по-добър метод за стерилизация. Друг важен аспект за осигуряване на качеството, е поддържането на клетъчната жизнеспособност по време на транспортиране и съхранение. Тя се влияе от много фактори. Влажността е от първостепенно значение за продуктите от торф, като средно достига от 45 до 60% на база свежо тегло. За гранулираните инокуланти скоростта на сушене се оказва от голямо значение. Бавното изсушаване има по-малък ефект върху клетките, отколкото бързото изсушаване. Добавянето на вещества, които осигуряват по-висока толерантност към изсушаване (като осмозащитни средства), ще позволи производството на биоторове, по-устойчиви към неблагоприятните условия за съхранение. Ниските температури (4°C) се считат за най-подходящи условия за съхранение. Въпреки това температурите по време на съхранение и транспортиране могат да бъдат над 26°С а понякога дори и над 40°C. Тези условия са вредни за щамовете Rhizobium. Много е важно да се отбележи, че ефектите, упражнявани от водното съдържание, температурата и времето не се изключват взаимно. Няколко проучвания съобщават, че с времето микробните популации в инокулантите намаляват, което води до по-ниска ефективност и увеличаване на контаминиращите щамове. Това важи особено за продукти, които не са били съхранявани при оптимални условия. Обикновено срокът на годност на инокуланта е около 12 месеца след производството му, но нерядко тези продукти се употребяват дълго след този период.

Друг открит проблем е, че по-голямата част от литературните доклади, оценяващи качеството на биоторовете (или селекцията на щамове), се правят при контролирани условия, но не и при полеви. Наличните изследвания обикновено отчитат вариращи резултати (дори при много обещаващи продукти с контролирани параметри), дължащи се на взаимодействията между целевото растение, микроорганизмите, почвата и условията на околната среда. Други фактори като начина на нанасяне (покриване на семената, третиране на семена на полето или инокулиране на почвата) също могат да повлияят на ефективността на биоторовете в зависимост от вида култура (размера и крехкостта на семената) и третирането на началните семена. Видът и гъстотата на локалните популации може да се превърне в основна бариера за успешното инокулиране. Това се дължи на факта, че наскоро разпръснатите клетки трябва не само да оцелеят в новите потенциално неблагоприятни условия, но и да се конкурират за екологична ниша и храна, с доминиращите, по-добре адаптирани местни популации. В този аспект успехът на инокулацията е свързан с устойчивостта на въведения щам, т.е. способността му да създава популации с висока плътност, въпреки враждебната среда. Той трябва да е способен да просъществува като постоянен член на почвената микрофлора, дори и при отсъствието на растение гостоприемник.

Успешното комерсиализиране на новите инокуланти зависи главно от сътрудничеството между научните организации (формулиране на най-доброто засаждане, използване на правилния щам за правилната реколта в подходящи условия), частният сектор (увеличаване на производството, създаване на икономически обоснован и устойчив пазар) и широкото приемане на продуктът от страна на земеделските производители. Необходимостта от обучение на фермерите е от голямо значение. Ако крайните потребители са убедени в ефикасността на биоторовете върху техните култури, те ще бъдат по-склонни да ги купуват и използват на мястото на скъпи и вредни химични препарати. За да се постигне това, подобряването на качеството на биоторовете е жизненоважно. Демонстрации на място с висококачествени продукти и редовно обучение на земеделските производители, би довело до по-голямо доверие към продуктите и съответно до по-висока ползваемост на биоторове.

Параметри подлежащи на контрол по качество

Микробни функции

Множество от почвени бактерии, чийто хабитат е растителната ризосфера и успяват да съществуват в, върху или около растителните тъкани, стимулират растежа на растенията. Тези бактерии са известни като Ризобактерии Стимулиращи Растежа на Растенията (РСРР).

Някои от PСРР могат да стимулират растежа, като действат както като биоторове така и като био-пестициди.

Фиг. 2: Интегрирани микробни действия в почвите.

Скринингът за PСРР и научните изследвания върху тяхната активност се развиват с бързи темпове, поради нарастващия търговски интерес към тях като потенциални биоторове.

Най-полезните качества на РСРР включват фиксиране на атмосферен N₂; увеличаване на наличието на хранителни вещества в ризосферата; стимулиране на кореновия растеж и морфология и насърчаване на други ценни растително-микробнии симбиози. Внимание се обръща и на съчетаното въздействие от тези стимулиращи ефекти на PСРР, както и трудностите, пред които е изправено по-широкото им използване като биоторове.

Два вида продукти се използват в селското стопанство, торове или пестициди. В конвенционалното земеделие торовете се използват като хранителен източник, а пестицидите за предпазване на растенията. От друга страна, приложението на биоторове и / или биопестициди позволява употребата на подобни продукти, но в устойчива и екологично съобразена среда (Фиг.2).

Основните източници за биоторовете са N_2-фиксиращи бактерии, такива разтварящи фосфор и микоризни организми. Идентично на функционалните храни, които са необходими за поддържане здравето на човека, РСРР могат да бъдат едни от екологично съвместимите вещества за по-добър добив на култури.

Въпреки това, съществуват няколко ограничения при използването на биоторове в селскостопански системи. В повечето случаи, ефективността им е ниска. Това се дължи предимно на наличните оскъдните данни за механизмите на действие на различните биоторове в подпомагането растежа на растенията. Въпреки това, научните изследвания в областта на биоторовете се увеличават, опитвайки се да се справят с тези проблеми.

Освен това трябва да бъдат оценени и други основни параметри, като: вид на почвата, особености в практиките на управление и влиянията на атмосферата върху ефикасността на биоторовете. Освен това има и друго сериозно затруднение в разработването на биоторове. Изключително трудно е да се тестват инокулантите на мястото на тяхното приложение, така както се извършват рутинни лабораторни експерименти, виж Фигура 3.

Фиг. 3: Експериментален процес за изпитване на биоторове

Свойства на микробните продукти

Използваните микроорганизми за разработване на биоторове са бактерии от родовете Bacillus, Pseudomonas, Lactobacillus, фотосинтетични бактерии, азот-фиксиращи бактерии, гъби от род Trichoderma и дрожди. Сред микроорганизмите най-използваните са Грам (+) ендоспоро-образуващи бактерии от рода Bacillus. Обикновено в микробните продукти се използват няколко вида едновременно с период за получаване на странични продукти от около 1 ~ 2 и / или 2-3 ~ години.

Биоторовете могат да бъдат твърди или течни. Носителите, използвани в твърдите видове биоторове, обикновено са глинен минерал, диатомична почва и бял въглерод като минерал. Други използвани материали са ориз, пшенични трици и неизползваеми фуражи във формата на органично вещество. Носителите и / или добавките имат важен ефект върху микробния растеж и съответно следва да се вземат под внимание при контрола на микробните продукти. Често фермерите не разбират този ефект на носителя върху микробното действие.

Както демонстрират производителите, микробните продукти стимулират растежа на растенията, намаляват разпространението на вредителите, стимулират компостирането и подобряват качествата на почвата. Основният ефект обаче обикновено е стимулацията на растежа на растенията. Въпреки това, в 40% от търговските производители на биоторове декларират наличието на множество други благоприятни ефекти.

В това отношение контролът върху качеството на биопрепаратите е един от най-важните фактори. По този начин техният комерсиален успех и приемането от крайния потребител ще бъде гарантирано. Накратко, качеството на продукта може да се дефинира като броят на избраните микроорганизми в активната съставка на грам или милилитър биотор. Към момента стандарти за качество са разработени само за Rhizobium. Освен това спецификациите на биопрепаратите се различават в различните страни и могат да включват параметри като: микробна плътност по време на производството, микробна плътност след изтичане на срока на годност, срок на годност, допустима контаминация, рН, влага, микробен щам и вид носител. Качеството следва да се следи на всички етапи от производство (по време на пре-култивиране, подбор и подготовка на носителя, формулиране на хранителната среда, смесване на хранителната среда с избраната култура, пакетиране и съхранение). Основните качествени параметри, които трябва да се спазват при производството на биоторове, са обобщени в Таблица 1.

Таблица 1: Ключови параметри за качеството на биоторове

Форми	Течност	Прах	Гранули
Живите целеви бактерии	Без странен мирис	Кафяво или черно	Кафяво
Бързо растящи Rhizobium	>0,5x109/ml	>0.1x109/g	>0.1x109/g
Бавно растящи Rhizobium	>1,0x109/ml	>0.2x109/g	>0.1x109/g
N2-фиксиращи бактерии	>0,5x109/ml	>0.1x109/g	>0.1x109/g
Si бактерии Р бактерии	>1,0x109/ml	>0.2x109/g	>0.1x109/g
Органичен фосфор	>0,5x109/ml	>0.1x109/g	>0.1x109/g
Неорганични фосфор	>1,5x109/ml	>0.3x109/g	>0.2x109/g
Биотор с множество щамове	>1,0x109/ml	>0.2x109/g	>0.1x109/g
pH	5.5-7.0	6.0-7.5	6.0-7.5
Съдържание на вода (%)		20-35	10
Нецелеви бактериални контаминанти (%)	<5	<15	<20

Управление на качеството

Управлението на качеството е много важен процес и трябва да се извършва постоянно, за да се гарантира надеждността на микробните продукти в полза на клиентите.

Настоящите наръчници, използвани за оценка на качеството на биоторове, се ограничават до контролиране на: плътността на наличните микроорганизми, тяхната жизнеспособност и консервиране. Също така е важно да се определят контролни точки, които да не съдържат налични микроорганизми, но са от значение за другите компоненти от крайния продукт. Важно е биоторовете да притежават всички основни параметри, зададени в изискванията за управление на качеството. От съществено значение е да се разграничи ролята на използваните микроорганизми и добавките що се отнася до ефективността на биоторовете. Ако крайните резултати от двете експериментални схеми (микроорганизми / добавки) са едни и същи или не могат да бъдат потвърдени статистически, тогава продуктът е само органична материя. Това означава, че ефектът на микробните продукти трябва доказано да е резултат от дейността на целевите микроорганизми в тях и добавянето на различните допълнителни съставки трябва да се представи подробно като рецепта. Важно е да се дефинират същинските функции на употреба, така както се изискват от крайния потребител (Фигура 4).

Фиг. 4: Процедура за контрол на качеството на биоторове

Биоторовете, като микробни продукти, доставят на почвата хранителни вещества, намаляват някои от трудностите в селскостопанския сектор и спомагат в опазване на околната среда. Доброто състояние на почвата е наложително за увеличаване на добивите на култури, както и за осигуряване на хуманното отношение към здравето на хората и / или животните. Ето защо вещества, като биоторовете, използвани за поддържане на здравословно състояние на почвата, се третират като екологичен въпрос. Въпреки това, както беше споменато по-горе, все още има трудности, които трябва да бъдат преодолени при използването на микробни продукти. Трябва да се извършва по-прецизен контрол на качеството в полза на клиентите. С оглед на това е явна необходимостта от разработване на по-добри производствени практики и подобряване на системите за управление на микробните продукти.

Въпреки, че въздействието на биоторовете в различните географски региони може да варира поради особеностите на климата и почвите, не трябва да се пренебрегва тяхното значението в ХХІ век като важен фактор в опазване на околната среда. В същото време, разработването и подобряването на някои биотехнологични процеси косвено ще увеличат ефектите на биоторовете и грижата към околната среда.

Процедурите за контрол на качеството на биоторове

Rhizobium

Проверките за качеството на съдържащи Rhizobium биоторове могат да бъдат разделени на три части:

• Тестване на пре-културата
• Тестване на хранителната среда
• Тестване на торфа

Преди да стартира производството на биоторове с Rhizobium се осъществява пре-култивиране, при което се отчитат следните параметри:

• Растеж
• Чистота
• Грам
• Тест за състава на хранителната среда
• рН

Клетъчна морфология

Ризобиалните клетки сe оцветяват за да се контроли едносродността на културата, проследявайки форма и размер на клетките. Последните са издължени, като няколко клетки могат да бъдат свързани една с друга. Извършва се микроскопска проверка за контаминация.

Жизнен брой

Броят на живите клетки се отчита чрез непреки методи в YMA + CR среда. Петриевите панички се инкубират на 28 - 30° С или при стайна температура в продължение на 7 дни.

Тестване на торфа

На торфеният инокулант се проверяват следните параметри за качество:

• рН
• Съдържание на влага
• Количество жизнеспособни клетки
• Метод за инфектиране с растенията

Оптималното рН за инокуланта е неутрално. Тъй като торфът е киселинен, рН трябва да се коригира с CaCO₃. Оптималното съдържание на влага в торфения инокулант е между 40-50%. При ниска влажност Rhizobiа ще загине бързо. Ако влажността е висока, носителят може да се адхезира към пластмасовата опаковка и по този начин да компрометира растежа на Rhizobium.

Анализ на растителното инфектиране по метода на най-вероятния брой

Това е косвен метод за оценка на нивото на растителната инфекция спрямо количеството образувани нодули . Той е широко използван в случаите когато торфа не е стерилен. Отнема повече време от посева върху твърда хранителна среда, тъй като е необходимо време за нарастване на растенията. Метода се основава на предположението, че ако жизнеспособни ризобиални клетки са инокулирана върху техния специфичен гостоприемник, върху тези корени ще се развият нодули. Последните са доказателство за наличието на инфекциозни Rhizobium.

Несимбиотични N₂-фиксатори

От научна гледна точка, микробният растеж може да бъде представен чрез увеличаване на клетъчната маса, броя на клетките или някой друг клетъчен компонент. Растежът на организма може да бъде оценен и чрез консумацията на хранителни вещества или натрупване на метаболитни продукти. Следователно растежът може да бъде определен чрез различни методи, основаващи се на един от следните тестове: а) определяне броя на клетките, директно чрез микроскопия или чрез електронен брояч на частици, или индиректно по броя на формираните колонии, б) определяне на клетъчната биомаса директно чрез претегляне или измерване на клетъчния азот или индиректно чрез измерване на мътността на пробата; (в) характеризиране на клетъчната активност, косвено чрез корелацията на биохимичната активност спрямо размера на популацията.

Скоростта на растеж на Azospirillum се очаква да достигне своя максимум 3-5 дни след инокулирането. Препоръчителния метод за броене е чрез посявка на твърда хранителна среда. Трябва да се спазват стриктно асептичните процедури, в противен случай контаминанти могат да бъдат случайно внесени по време на разливането на хранителната среда, както и по време на серийното разреждане и нанасяне. Тези замърсители се идентифицират на индикаторна среда и техният брой се докладва заедно с броя на жизнеспособните клетки като допълнителна мярка за качеството.

Микориза – арбускуларни микоризни гъби, АМГ

Контролът на качеството при изготвяне на биоторове, съдържащи АМГ инокулум е от съществено значение за неговата еднородност, надеждност и възпроизводимост. Това се отнася за: лабораторията, препараториума, култивационното помещение, складовото помещение и оранжериите. Всички те трябва да са проектирани така, че да се постигне максимално ефективен контрол при производството на инокулум.

Контрол на качеството в лабораторията

Контролът на качеството в лабораторията се прилага в процеса на производството на бактериални спори. Те се извличат от моноспецифични спорообразуващи култури в препараториума. Спорите се транспортират в петрита до лабораторията, където се складират в хладилник, преди да бъдат изследвани под стереоскопични микроскопи. Спорите от всяко петри се описват и характеристиките им се отбелязват в дневник.

Контрол на качеството на препараториума

Тази стая следва да бъде изолирана от парниковата зала и култивационното помещение. В нея е забранено съхранението на нестерилизирани почви или среди. Всички използвани съставки (като култури, стерилизирани среди) трябва да са ясно означени и подредени в специфични контейнери. Подът винаги трябва да бъде чист без наличие на прах. Всички повърхности се почистват и дезинфекцират. Контейнерите се стерилизират повърхностно с 10% натриев хипохлорит.

Управление на качеството на култивационното помещение

Култивационното помещение трябва да бъде с контролирана температурата (22°C). Стаята се вентилира само навън и не се използва рециркулация на въздуха. Повърхностите трябва да бъдат боядисани с антимикробна боя и да се стерилизират периодично, напр. месечно. Всички проби се проверяват за замърсители и патогени. Поливането се извършва ръчно, за да се избегне крос контаминация.

Качествен контрол на складовите помещения

Всички съхранявани проби се поставят в пластмасови опаковки, с прилежно поставени етикети и предварително почистени повърхности. Подовете и повърхностите се почистват редовно, предотвратявайки образуването на прах.

Фосфат разтварящи микроорганизми

Фосфат разтварящите микроорганизми включват бактерии или гъби, разграждащи фосфатни съединения. Търговски произведени ФР био-торове (ФРБ) са сертифицират по отношение на гарантираните компоненти, като вид щам, микробна плътност и биологична активност. Когато е възможно се определя и скоростта на абсорбиране на фосфор в целевите култури. Процедурата, показана на Фиг. 5 може да се използва за контрол на качеството на ФРБ (Фиг.5).

Фиг. 5: Обща процедура за контрол на качеството на ФРБ

Фосфат разтварящите микроорганизми играят важна роля в храненето на растенията като увеличават наличния фосфат в почвата. Поради този факт, следва да се обърне особено внимание върху изследванията и формулировките на нови комбинации от бактерии, разтварящи фосфати, и други стимулиращи растежа ризобиални видове.

Стандарти за качество на Rhizobium и Azotobacter

За инокуланти Rhizobium и Azotobacter са дефинирани няколко стандарти за качество. Тези спецификации са показани в Таблица 2.

Таблица 2: Общи стандарти, определени за биоторове с Rhizobium и Azotobacter

Параметри	Rhizobium биотор	Azotobacter биотор
Количество клетки по време на производство	108/g носител в рамките на 15 дни от производството	107/g носител в рамките на 15 дни от производството
Количество клетки при изтичане на срокът за годност	107/g носител в рамките на 15 дни преди датата на изтичане на срокът на годност	106/g носител в рамките на 15 дни преди датата на изтичане на срокът на годност
Срок на годност	6 месеца, считано от датата на производство	6 месеца, считано от датата на производство
Допустимото ниво на контаминация	Няма контаминация при 108 разреждане	Няма контаминация при 107 разреждане
pH	6.0-7.5	6.5-7.5
Щам	Трябва да се провери серологично	Нищо специфично. Но се отнася само за щамове A. chroococcum
Носител	Следва да преминават през сита с размер на порите 150-212 µm	Следва да преминават през сита с размер на порите 160 µm
Тест за нодулация	Трябва да бъде положителна	--
Азотно фиксиране	Над 20 mg / g глюкоза	Не по-малко от 10 mg / g захароза

Измененията в стандарта за качество на Rhizobium по страни е представено в Таблица 3.

Таблица 3: Стандарти за качество на търговска култура на Rhizobium в различни страни

Страна	Клетки / g култура (общ жизнеспособен брой на конго-червен агар)
	Удовлетворително	Задоволително	Съмнително
САЩ	109	-	106- 107
Австралия	-	2 х 108	106- 107
Русия	109	-	-
Индия	Повече от 109	107-109	По-малко от 107

Въпреки че няма влезли в сила стандарти за контрол на качество на биоторове Azospirillum и ФРБ, съществуват предложения за стандартни спецификации, които са представени в Таблица 4.

Таблица 4: Предложените стандартни спецификации на ФРБ и Azospirillum

No.	Параметър	ФРБ	Azospirillum
1.	База	Носители (Лигнитни/ Дървени въглища)	Носители (Лигнитни/ Дървени въглища)
2.	Носител	>100 микрона	>100 микрона
3.	pH	6.5-7.5	7.0-8.0
4.	Влажност	35-40%	35-40%
5.	Жизнеспособни микроорганизмите при производство	107/g носител	107/g носител
6.	Жизнеспособни микроорганизмите при изтичане срока на годност	107/g носител	107/g носител
7.	Ниво на контаминация	Не при 104 разреждане	Не при 104 разреждане
8.	Растеж в среда Pikovskaya	+ve	-
9.	Растеж в среда S. S. Malate	-	+ve
10.	Фосфат разтваряща зона	1 мм	-
11.	Образуване на пеликула	-	+ve
12.	Срок на годност	6 месеца	6 месеца
13.	P разтваримост	30-50%	-
14.	N2-фиксация	-	15 mg/g малат

Мерки по контрол на качеството

Биоторовете трябва да бъдат оценени по следните стандарти за качество:

1. Инокулантът трябва да е базиран на носител или на течност.
2. Инокулантът трябва да съдържа минимум 10⁸ жизнеспособни клетки биоинокулант / g носител суха маса, когато се съхранява при 25-30° C.
3. Инокулантът трябва да има най-малко 6 месеца срок на годност от датата на производство, когато са на база носител и 9 месеца в случаите когато са на течна основа.
4. рН на инокуланта трябва да бъде между 6.0 и 7.5.
5. Инокулантът трябва да покаже ефективна нодулация / азотна фиксация върху конкретно растение преди изтичане на срокът на годност.
6. Носещият материал трябва да бъде под формата на прах, т.е. торф, лигнит, торфена почва, хумус и т.н.
7. Инокулантът трябва да се опакова в 50-75 микрона полиетиленови торби с ниска плътност.
8. Всяка опаковка трябва да бъде маркирана четливо, за да се даде информация за наименованието на продукта, наименованието на микробните инокуланти, активността на биоинокуланта, целевата култура, наименованието и адреса на производителя, типа носители, партиден номер, датата на производство, срок на годност, нетно количество предназначено за 0.4 хектара и указания за съхранение.
9. Не трябва да съдържа никаква контаминация с други микроорганизми.

Литература

1. Herrmann L &Lesueur D. Challenges of formulation and quality of biofertilizers for successful inoculation. ApplMicrobiolBiotechnol, 2013, 97:8859–8873
2. Malus E, Sas-Paszt L, Ciesielska J. Technologies for BeneficialMicroorganisms Inocula Used as Biofertilizers. The ScientificWorld Journal, 2012, Article ID 491206
3. Yadav AK, Chandra K. Mass Production and Quality Control of Microbial Inoculants. Proc Indian NatnSciAcad, 2014,80 (2): 483-489
4. Organic Farming :: Organic Inputs and Techniques: http://agritech.tnau.ac.in/org_farm/orgfarm_biofertilizertechnology.html
5. Biofertilizer Manual by FNCA Biofertilizer, 2006, Japan Atomic Industrial Forum (JAIF)
6. Borkar SG. Microbes as Biofertilizers and their Production Technology, 2015, Woodhead Publishing India Pvt. Ltd.