„Освен многото постижения на човечеството, съществуването ни се дължи на 6 инча от повърхността на почвата и факта, че вали.” Конфуций
Устойчивото селско стопанство е ефективно производство на безопасни и висококачествени селскостопански продукти по начин, който способства подобряване на околната среда, социалните и икономически условия за фермерите и заетите по места, опазване на здравето и благосъстоянието на всички стопански видове.
Устойчивата селскостопанска система е важно да използва възстановяващи компоненти (торове, пестициди, вода и др.), които подобряват растенията и се минимизират вредите върху средата. Един от възможните начини е да се ограничи употребата на химически торове и пестициди. Химическите торове се използват с нарастващ темп, за да увеличат добивите от реколтата при различни култури. Химическите торове са субстанции, получавани в индустриални мащабни, които комбинират различни количества от азот, фосфор и калий и тяхното прилагане замърсява въздуха и почвената вода като атрофира водоснабдяващата структура. Така химическите торове стават причина за замърсяване на водните източници, на овлажняването на земята, както и натрупването им в растителните култури.
Модерното земеделие все повече става зависимо от устойчивото прилагане на синтетични съставки, основно химически торове, които са продукти, извлечени от изкопаеми горива (въглища и петрол).
Негативните ефекти се установяват по време на прекомерната и небалансирана употреба на тези синтетични съставки. Почвите са станали биологично мъртви. Това положение е довело до необходимостта от търсенето и прилагането на безвредни съставки като биоторовете и биопестицидите.
Еколозите в света призовават пазара и обществото към преминаване изцяло към органично земеделие и биоторене. По своята същност органичното земеделие е екологична, устойчива форма на селскостопанско производство, която обединява най-добрите еко-практики и набляга на опазването на биоразнообразието и съхраняването на естествените ресурси. Също така придава особено значение на голямото животинско богатство и ограничаване на синтетичните добавки като торове, пестициди и ГМО (Генно модифицирани организми).
Органичното земеделие е една от стратегиите, които гарантират не само безопасността и чистотата на храните, но и запазване на почвеното биоразнообразие.
Органичното земеделие води до повишаване на биологично чистата реколта чрез използване на естествен тор (животински екскременти), биоторове и биопестициди, които осигуряват оптимални хранителни елементи на селскостопанските култури, като поставят вредителите и патогените под контрол.
Понятието „тор” се употребява в общ смисъл „торен материал или носител”, означаващ субстанция, която съдържа един или повече важни елементи (азот, фосфор, калий, сулфати, магнезий, желязо, манган, молибден, мед, бор, цинк, хлор, сода, кобалт, ванадий, силиций). Тези торове се употребяват, за да подобрят плодородието на земята.
Понятието „биотор” се дефинира по различни начини през последните двадесет години, което произтича от разбирането относно подобряване взаимовръзката между ризосферните (микроби около корените) организми и растението.
Биоторовете се дефинират като „устойчиви”. Те съдържат живи микроорганизми, които колонизират ризосферата или вътрешността на растението и спомагат за развитието му чрез повишаване на основните хранителни съставки и водят до увеличаване на реколтата, когато те са прибавени към почвата, семената или повърхността на растението.
Според Весей определението „биотор” се асоциира със субстанция, която съдържа живи микроорганизми, които прибавени към семената, растението или почвата, колонизират ризосферата или вътрешността на растението и подобряват растежа чрез доставяне на основните хранителни вещества на третираното растение.
През 2005 г. "биотор" е дефиниран като продукт, съдържащ живи микроорганизми, които оказват директно или индиректно положително въздействие върху растежа на растението или добивите по различен начин, в зависимост от конкретните механизми и способи на приложение. Определението „биотор” е разширено, включвайки бактерии, използвани, за да контролира растителните патогени.
Въпреки това, микроорганизмите (като биогъбите, бионематодите, биоинсектицидите и някои др. с подобни ефекти), които стимулират растежа на растението чрез контролиране на вредните организми, се дефинират основно като „биопестициди”, но не и като „биоторове”.
Биоторовете имат свойството да активират важните хранителни съставки като ги превръщат от неизползваеми в използваеми за растението. Тези микроорганизми се нуждаят от органични вещества за тяхното развитие и активност в почвата, като й осигуряват значими хранителни елементи. Микроорганизмите в биоторовете възстановяват естествения хранителен цикъл в почвата и изграждат нейното органично съдържание. Чрез употреба на биоторове се повишава устойчивостта и здравето на растенията, като същевременно се разгръща устойчивостта и здравето на почвата.
Следователно „биотор” означава продукт, съдържащ на носители (твърди или течни) живи микроорганизми, които са полезни за земеделието от гледна точка на азотно съдържание, фосфорно съдържание, разтворимост и хранително обогатяване, необходими за повишаване продуктивността на почвата и/или растителните култури.
По настоящем са налични главно биоторове за азотно и фосфорно обогатяване, но усилията се насочват и към идентифицирането на организми, които могат да разтворят и активират и други минерали и хранителни съставки. Напоследък се разработват калиеви (K) и цинкови (Zn) биоторове, чието промишлено производство и широко пазарно приложение предстои.
Биоторове са също живи или биологически активни продукти или микробни инокуланти на бактерии, водорасли или гъби (поотделно или в комбинация), които способстват обогатяването на почвата с азот, фосфор, органични вещества и др. Биоторовете въздействат като компоненти на почвата, които подобряват хранителните й свойства, чрез използване на микроорганизми, които влизат в симбиоза с растенията.
Биоторовете са ресурси с ниска себестойност, които възстановяват хранителните качества на почвата (както действат и химическите торове). Биоторовете подобряват храненето на растенията чрез активиране на азота и фосфора в почвата или ризосферата и по този начин правят възможно тяхното усвояване.
Биоторовете придобиват важна роля с прилагането им за подходящо поддържане на почвеното здраве, минимизирайки замърсяването на средата и ограничавайки употребата на химикали.
В контекста на устойчивото селско стопанство биоторовете са един от важните компоненти за поддържането, управлението и интегрирането на хранителната стойност. Те са икономически ефективни и възстановяващи ресурси за растенията по отношение на доставка на хранителни съставки и/или заместващи химическите торове.
Това са препарати, съдържащи живи клетки или латентни клетки от ефикасен вид микроорганизми, които подобряват хранителността чрез взаимодействие с ризосферата, когато са приложени спрямо семената или почвата. Те ускоряват някои микробни процеси в почвата, които усилват въздействието върху наличните хранителни съставки във форма и състояние, в което по-лесно се усвояват от растенията.
Биопестицидите са някои типове на пестицидите, получени от естествени материали като животински, растителни, бактериални и някои минерали. Биопестицидите са вещества, които въздействат на вредителите и са създадени от живи микроорганизми или органични продукти. Те са доказани потенциални регулатори за борба с вредителите и се използват в целия свят. Биопестицидите са живи организми или техните производни продукти (фитохимикали, микробни продукти) или бипродукти (семиохимични). Използват се в борбата с вредителите, които увреждат растенията. Те са живи организми, култивирани в лабораторни условия, с висока наситеност и се употребяват и прилагат експериментално за контрол върху вредните организми. Примерите включват насекоми, вирусни бактерии, гъби, протозоа и нематод.
Биопестицидите имат важна роля в предпазването на реколтата, а също така са по-популярни в комбинация с други материали, включващи химически пестициди, или като част от биоинтензивната интегрирана борба с вредителите. Биопестицидите или биологичните пестициди осъществяват по-щадящо третиране на средата в посока защита здравето на хората, тъй като те са ориентирани към специфични единични патогенни вредители.
Биопестицидите са три основни вида:
Микробните пестициди съдържат активни съставки от специфични видове микроорганизми, като гъбните например, бактерии или протозои.
Всяка активна съставка може да се прилага спрямо различен тип вредител. Например, някои гъби могат да потискат няколко плевела, докато някои типове бактерии могат да контролират различни видове ларви на насекоми (като комарните), нощната пеперуда или мухите. Най-разпространените микробни пестициди се получават от вид бактерия, наречена Bacillus thuringiensis (Bt). Бактерията синтезира различни протеини, които в комбинация могат да се използват срещу насекомните ларви и нямат страничен ефект върху другите организми.
Биохимичните пестициди съдържат естествени съставки като насекомни сексуални феромони, които могат да разстроят размножаването и така контролират насекомната популация. Други видове на биохимичните пестициди могат да включват употребата на хормони, ензими и ароматни растителни екстракти с цел привличането и хващането на някои вредители.
Това са добри алтернативи относно конвенционалните пестициди, тъй като съвременните съдържат синтетични токсични материали, които действат на вредителите.
Чрез въвеждане на генетичен материал в растенията учените могат да предизвикат производството на пестицидни субстанции, които са насочени към специфични вредители. В някои случаи въвеждането на ген, заедно с Bt протеин може да произведе защитни растителни съединения или растителни пестициди.
Значителни са потенциалните ползи за селското стопанство и здравните обществени програми от използването на биопестициди.
Интересът към биопестицидите се дължи на предимствата им, а именно:
За ефективното прилагане на биологичните пестициди са нужни обширни знания за борбата и управлението на вредителите.
Микробиологичната еко-революция е една от характеристиките на настоящето. Биоторовете налагат своите преимущества над химическите торове, а същевременно са икономически изгодни, както и щадящи околната среда. Нарастващите нужди в селското стопанство и земеделието провокират учените и обществото да увеличават продуктивността на сектора чрез използване на различни торове, инсектициди и пестициди. С нарастващата употреба на тези продукти почвата се амортизира, тъй като се изчерпва съдържанието на важни минерали в нея.
За да се реши този проблем, се налага употребата на различни лечебни продукти, като производство на различни биоторове. Освен това биоторовете са предпочитани и от гледна точка на икономическа ефективност от приложението им.
Основните причини за прилагането на биоторовете са следните:
Освен изброените аргументи, продължителният период на прилагане на биоторове е по-икономичен, екологичен спрямо околната среда, по-продуктивен и в сравнение с химическите торове по-достъпен за дребните производители.
Биоторовете са познати и като микробни инокуланти, които имат висок потенциал да доставят и възстановяват екологично ресурсите от хранителни вещества, нужни на растенията, а са и важен компонент от Интегрираното управление за хранене на растенията (Integrated Plant Nutrient System – IPNS).
Биоторовете създават подходяща среда растенията да ползват живи форми на такива полезни микроорганизми, които при прилагане към почвата, корените или семената спомагат за изграждането на микрофлора, която възобновява почвената жизненост и води до повишаване на добивите. Биоторовете са създадени, за да подобрят почвеното плодородие посредством обогатяването на почвата с азот и фосфор. Те осигуряват субстанции, спомагащи растежа и развитието на растенията.
1. Повишават добивите от реколтата.
2. Подобряват структурата на почвата.
Употребата на микробни биоторове подобрява почвената структура чрез привнасянето на агрегация в почвените слоеве.
3. Подобряват водния състав и баланс на почвата.
Биоторовете разширяват профила на почвата като запазват водните ресурси незаразени и разгръщат растежа при растенията без вредни ефекти.
Предимства:
Недостатъци:
Биоторовете добавят хранителни съставки в почвата чрез естествения процес на фиксиране на атмосферния азот, разтворимост на фосфора и стимулиране растежа на растенията чрез синтез на въздействащи му субстанции. Биоторовете могат да се категоризират по различни признаци, основани на техния произход и функция.
Следната класификация е една от разпространените:
А. Азотни биоторове
Тази група биоторове фиксират азота в симбиоза. Азотните биоторове регулират нивото на азота в почвата. Азотът е лимитиращ фактор за развитието на растенията, тъй като те се нуждаят от известно количество азот в почвата, за да се развиват. Различните биоторове имат оптимален ефект за различните почви. Култивираните посеви изискват прилагане на определен тип азотен биотор. Ризобиум (Rhizobium) се използва при бобовите култури, Azotobacter или Azospirillum – при небобовите култури, Acetobacter – при захарната тръстика, а синьо-зелените водорасли и Azolla- за арпа (оризища) в низинните райони.
Б. Фосфатни биоторове
Както азота, така и фосфора е лимитиращ фактор за растежа на растенията. Фосфатните биоторове спомагат на почвата да достигне до оптимално съдържание и ниво на фосфор, те регулират фосфатното съдържание на почвата.
За разлика от азотните биоторове, употребата на фосфатни биоторове върху почвата не е в зависимост от вида отглеждана култура. Phosphatika се прилага към всички култури заедно с Rhizobium, Azotobacter, Azospirillum и Acetobacter.
С. Компост
Биоторовете се употребяват също и за обогатяване на компоста и бактериалните процеси разграждат остатъците от компоста. Подходящите биоторове за компост са използваните целулолитични гъбни култури и Phosphatika и Azotobacter култури. Вермикомпостът е 100 % чист екологичен биотор. Вермикомпостът съдържа азотен фосфат, калий, органичен въглерод, сяра, хормони, витамини, ензими и антибиотици, които спомагат за подобряване количеството и качеството на реколтата.
Установено е, че по време на прилагане и злоупотреба с химически торове, почвата губи своята плодородност и води до завишаване на солеността. За да реши тези проблеми, органичното земеделие е единствената алтернатива, а вермикомпостът е най-доброто решение.
Друг екологичен органичен тор, произвеждан от отпадъчни материали от захарната индустрия, които се декомпостират и обогатяват с различни култури, безвредни за човека бактерии и гъби, е биокомпоста. Биокомпостът съдържа азот, фосфат разтварящи бактерии и различни полезни гъби като декомпостиращи гъби, Trichoderma viridea, които предпазват насажденията от различни почвени болести, а също подобряват почвеното плодородие, което в резултат подобрява качеството на селскостопанската продукция.
Съществува и по-детайлна класификация на биоторовете:
| Групи | Видове |
|---|---|
| А. Азотофиксиращи биоторове | |
| Самостоятелно съществуващи | Azotobacter, Clostrdium, Anabaena |
| Симбиотични | Rhizobium, Anabaena azollae |
| Асоциативна симбиоза | Azospirillum |
| B.Разтварящи биоторове | |
| Бактерии | Bacillus subtilis, Pseudomonas striata |
| Гъбни | Penicillium sp, Aspergillus awamori |
| C.Мобилизиращи биоторове | Arbuscular Mycorrhiza, Ectomycorrhiza, Ericoid Mycorrhiza |
| D.Биоторове микроелементи Силикатни и цинк разтворители | Basillius sp. |
| E. Бактерии стимулиращи растежа на растенията (БСРР): Аеробни, грам негативни бактирии (Pseudomonas) | Pseudomonas fluorence |
Биоторовете се дефинират като биологично активни продукти или микробни инокуланти на бактерии, водорасли или гъби (поотделно или в комбинация), които спомагат за био-азотната фиксация като преимущество за растенията.
Биоторовете включват също органични торове (животински тор и др.), които са доведени до подходяща форма по време на взаимодействието им с микроорганизмите и /или по време на свързването им с насажденията.
Познати са разновидности на биоторовете като:
По-подробно разнообразните биоторове се класифицират като:
Азот-фиксиращи биоторове: Азотофиксиращите бактерии въздействат при две условия: в симбиоза и като самостоятелно живеещт микроорганизми (асимбиотични), а така също и като свързващи (асоциативни) елементи. Самостоятелно живеещите азотно-фиксиращи бактерии живеят свободно в почвата и осъществяват азотната фиксация. Някои от тях са гнилостни, виреещи сред органични остатъци и др., Azotobacter, Bacillus polymyxa, Clostridium, Beijerincka. В последствие те са разпознати и дефинирани като аеробни и анаеробни форми.
Свойствата да фиксират азот са открити и при фотоавтотрофни бактерии: Rhodopsendomonas, Rhodospirillum, Chromatium. Инокулация на почвата с тези бактерии спомага за повишаване на реколтата и съхраняване на азотните торове в нея. Например Azotobacter се среща в памуковите полета, царевицата и ориза, и не само увеличава добива от реколтата, но и съхранява азотния тор в концентрация 10-25 кг /хектар. Този инокулант е известен с търговското название Azotobactrin.
Rhizobium е почвена бактерия, която също колонизира корените на бобовите култури и фиксира атмосферния азот симбиотично. Морфологията и физиологията на Rhizobium варира от самостоятелно живееща до бактероид по кореновите възли.
Те са най-ефективните биоторове по отношение на засегнатото количество азот. Използват се седем вида и са високо специфични за формирането на кореновата система при бобовите растения, признати като кръстосана инокулантна група.
Azotobactor е хетеротрофна самостоятсвободно живееща азот-фиксираща бактерия, разпространена в алкални и неутрални почви. Тя е аеробна по природа, прилагаща се към небобови култури като арпа, просо, памук, домати, зеле и други едносемеделни култури. Azotobacter провокира бързо развитие. Тя въздейства добре, когато органичното съдържание на почвата е високо. Резултати от третиране с Azotobacter са установени и при ориз, царевица, памук, захарна тръстика, просо, зеленчуци и някои плантационни култури.
Свободно живеещи азот-фиксиращи цианобактерии
Споменатите цианобактерии или синьо-зелени водорасли имат свойствата на азот-фиксиращи биоторове, като и Anabaena, Nostoc, Aulosira, Totypothrix, Cylindrospermum, Stigonema. Цианобактериите са фотосинтетични. Те добавят и органично съдържание, и допълнителен азот към почвата. Aulosira fertilissima е позната като най-активната азот-фиксираща при оризищата. Cylindrospermum licheniforme расте при захарната тръстика и царевицата. Цианобактериите са изключително ниско струващ биотор, а фосфати, молибден и калий се прилагат допълнително.
Свободни асоциации на азот-фиксиращи бактерии:
Бактериалните групи живеят частично в корена и частично извън него. Има отчетливо ниво на симбиоза между приемника и бактерията. Наричат се асоциативни симбионтни бактерии. Azospirillum е важна бактерия в тази група, подходяща за просото, тревистите, пшеницата, царевицата, ориза, сорго и др.
Симбиотни азот-фиксиращи бактерии:
Те формират полезна взаимовръзка с растенията. Бактериите получават храна и защита от растенията. В отговор те отдават част от фиксирания си азот на растенията. Най-важната от симбиотичните азот-фиксиращи бактерии са Rhizobium. Те формират възлите (нодулите) на кореновата система при бобовите растения. Съществуват около дузина разновидности на Rhizobium, които формират асоциация с различни бобови корени, като: R. leguminosarum; R. lupine; R. trifolii; R. meliloti; R. phaseoli.
Тази бактерии са известни и като ризобии (Rhizobia), които живеят свободно в почвата, но не могат да фиксира азот. Те развиват способността да фиксират азот, само когато съществуват вътре в кореновите възли. В клетките на кореновите възелчета бактериите са в група, заобиколена от мембраната на приемника, която е в розово-червен пигмент, наречена легхемоглобин. Напоследък разновидностите на Rhizobium, специфични за различните култури, се култивират и в лабораторни условия.
Frankia, азотофиксираща бактерия, формираща мицел, се свързва симбиотично с кореновите възли на няколко небобови насаждения като Casuarina, Alnus (Alder) Myrica, Rubus и др. Листата на някои растения развиват кухини, за да осигурят пространство за симбиотичната азотофиксиращи бактерии Xanthomonas и Mycobacterium. Тези листа са и постоянен потенциален ресурс като азотен тор за почвата.
Симбиотични азот-фиксиращи цианобактерии.
Азот-фиксиращите цианобактерии (синьо-зелени водорасли) създават симбиотични асоциации с няколко растения като корена на саговата палма, лишеи, гълъбови очички, папрати (Azolla). Azolla e водна папрат, открита при умерен климат, подходящ за отглеждане на арпа (оризища). Папратта се появява като зелена пелена върху водата, която става червеникава по време на прекомерната пигментация, провокирана от антоцианин. Цианобактериите (Anabaena azollae), влизащи в симбиоза с тази папрат (в потъмняващите кухини) всъщност фиксират атмосферния азот.
Azolla pinnata е дребна свежа водна папрат, която се възпроизвежда бързо, удвоявайки се за 5-7 дни. Може да съществува с оризови култури, тъй като тя не се влияе от техния растеж.
Anabaena azollae живее в листните кухини на папратта. Тя фиксира азот. Част от фиксирания азот се отделя в кухините и става достъпен за папратта. Гниещите папратови растения оставят същия за оползотворяване от оризовите култури. Когато полето е сухо, по време на жъненето, папратта функционира като зелен тор, разгражда се и обогатява полето за следващата реколта.
Биоторове микрофос
Те освобождават фосфати от гранично и неразтворимо състояние: Bacillus polymyxa, Pseudomonas striata, различни видове Aspergillus.
Микоризи
Това е полезно взаимодействие или симбиотично съжителство на гъбите с корените на висшите растения. Най-популярните гъбни партньори в микоризата са разновидностите на Glomus. Микоризните корени показват разпръснат, разгънат, гъст, вълнест растеж на гъбните общества върху тяхната повърхност. Кореновите връхчета и кореновите власинки липсват.
Микоризните гъби са потенциален биотор, който мобилизира P, Fe, Zn, Cu и други елементи. Доставят влажност от отдалечено разстояние и са подходящи за многогодишни култури. Може да се съхраняват до 2 години и да съществуват устойчиво в сухо състояние. В зависимост от устойчивостта на гъбите, микоризите са 2 типа – ектомикориза и ендомикориза.
а) Ектомикориза:
Гъбните форми покриват повърхността на корените. Във вътрешността те се намират във вътрешноклетъчните пространства на кората. Кореновите клетки произвеждат захари и други хранителни вещества в междуклетъчните пространства, като хранят и гъбните хифи. Гъбните хифи повишават повърхността на корените до няколко пъти. Те изпълняват няколко функции за растението, като:
б) Ендомикориза (Ендотрофна микориза).
Някои гъбни съобщества се намират по повърхността, останалите живеят в кората на корените, в повечето случаи в междуклетъчните пространства, преминавайки във вътрешността на коровите клетки (треви, житни култури, орхидея, някои дървесни видове). При разсаждането на орхидеята гъбните хифи осигуряват подхранване чрез образуване на хранително обогатени клетки, наречени пелотони.
Везикуларни арбускуларни микоризни (ВАМ) гъби - притежават специални форми, познати като сакове (кисти). ВАМ e вътреклетъчна, отговорна за ендосимбиозата и формирането на кореновата система - действа като удължава корените. Освен това осигурява влага от по-дълбоки и отдалечени пластове на почвата, както и различни микроелементи. ВАМ спомага фосфорното подхранване не само като повишава наличността му , а и като повишава неговата подвижност. ВАМ подобрява и повишава усвояването на Zn, Co, P, вода. Има широко приложение при многогодишните растения и разсадните насаждения.
Свободно живеещите гъби могат да образуват микоризни асоциации с някои от растения.
Различните видове биоторове са произведени от микроорганизми с естествен произход. Те са безопасни за растенията, животните и човека. С ползите си за реколтата и естествения хранителен цикъл, те са не само екологични, но спомагат и за ограничаване на химическото торене.
По настоящем биоторовете се доставят до фермерите като микробни инокуланти на твърди носители. Като алтернатива е развита, технологията за течни форми и тя има по-големи преимущества в сравнение с твърдите инокуланти.
Преимущества на течните биоторове в сравнение с твърдите инокуланти:
Характеристики на различните видове течни биоторове:
Azospirllium
Физиологични характеристики на течен Azospirllium биотор
Ефекти на течния Azospirllium в полски условия:
Azotobacter
Физиологични характеристики на течен Azotobacter:
Пигментацията, която е предизвикана от Azotobacter при многогодишните култури се дължи на меланин, който от своя страна е резултата от окисляването на тирозин. Цветът може да се получи само при течните форми. Наблюдават се следните пигментации:
Acetobacter:
Това е сахаролитична бактерия, която се асоциира със захарната тръстика, сладките картофи и соргото (тропическо растение) и фиксира азот до 30 кг / хектар на година. Тази бактерия се прилага главно към захарната тръстика. Повишава реколтата с 10-20 тона/хектар и захарното съдържание с около 10-15%.
Преимущества на производствените технологии при биоторовете:
| Твърди носители | Течни форми |
|---|---|
| Евтини | По-дълъг период на трайност |
| Лесни за производство | Лесни за производство |
| Изискват малки инвестиции | Толерантни към температури |
| Висока наситеност на ефективни клетки | |
| Не замърсяват | |
| По-ефикасни | |
| Продуктът е 100% стерилен |
Недостатъци:
| Твърди носители | Течни форми |
|---|---|
| Краткотрайни | По- скъпи |
| Чувствителни към температурите | Изискват по-големи инвестиции при производството |
| Предразположени към замърсяване | |
| Ниско съдържание на ефективни клетки | |
| По- ниско ефективни | |
| Трудности при автоматизирано производство |
1. Третиране на семената или инокулация на семената.
Един пакет от инокулантите се смесва с 200 мл от оризово канжи до консистенция на каша. Семената, нужни за един акър се смесват, докато инокуланта покрие семената и след това съхне на сянка за 30 минути. Изпръхналото семе се засява до 24 часа. Един пакет инокулант (200 гр) е достатъчен да третира 10 кг семена.
2. Потапяне корените на разсада.
Суспензия от 1-2 кг азотофиксиращи микроорганизми (Azotobacter/ Azospirillum) и ФРБ в 5-10 литра вода (в зависимост от количеството на разсада, необходим за засаждане на един акър). Корените се потапят в тази суспензия за 20-30 минути преди засаждането. При арпата се прави легло в земята (2 м х 1,5 м х 0,15 м), запълва се с 5см вода и суспезия по 2 кг от Azospirillum и ФРМ и се размесва старателно. След това корените на разсада се потапят в това легло в продължителност на 8-12 часа през нощта и след това се засаждат.
3. Прилагане към почвата.
Въпреки, че биоторовите технологии са икономически ефективни и екологични, съществуват няколко недостатъка, които ограничават прилагането или технологичното изпълнение спрямо околната среда. Различните ограничения по един или друг начин влияят върху технологиите за производство, маркетинга или употребата.
Няма видима разлика в развитието на културите в кратък период на прилагане, в сравнение с ефекта от неорганичните торове;
Биоторовете имат значителна роля по отношение повишаване на добитата продукция. Те подобряват статуса на почвата и доставят различни хормони на растежа, както и фитохормони за растенията. Биоторовете не предизвикват остатъчни ефекти както химичните торове. Следователно употребата им може да бъде най-добрата възможност за устойчиво земеделие.
Закон за растителна защита (публикуван в ЕС издание 91/10.10.1997г. с поправка от 18/05.03.2004г./чл.1, 2а от Закона) както и Регулация 22, която се отнася към регулирането на стриктните правила за растителната продукция, стоки с растителен произход и суровините с растителен произход (показателите, отнасящи се до тях и добавени към тях). Тази наредба е съотнесена към регулация на ЕС за органично отглеждани растителни култури или производството на храни с органичен произход. Тези растителни продукти са органични само в случай, че изискванията на Наредбата са както следва - за опазване и подобряване на почвената плодовитост, за използване на материали, осигуряващи растителна защита и за прилагане на органични посевни вещества.
Декрет No 36/18.08.2004г., отнасящ се до условията и реда за био-защита и контрол на торовете (издание 87/2004г.).
Закон за скотовъдното селско стопанство (издание 65/08.08.2000г., с поправка от 18/05.03.2004г.)
Закон за хранителните продукти (издание 90/15.10.1999г., с поправка от издание 70/10.08.2004г.).
Указ No 22 от 04.07.2001г. за органичната растителна продукция, растителните продукти и хранителни продукти от растителен произход и показателите, отнасящи се към тях (издание 68/ 03.08.2001).
Наредба No 35 от 30.08.2001г. отнасяща се към органичната продукция от селскостопански добитък, животински продукти и хранителни продукти с животински произход и показателите, отнесени към тях ( издание 80/18.09.2001г.).
Изброените директиви поставят основите за развитието на органичното земеделие, съотнесени са към изискванията за устойчиво развитие в селско-стопанския сектор и неговия принос за опазване на биологичното разнообразие на средата.
В Европейския съюз, микроорганизмите (бактерии, вируси и гъби) са включени като възможни съставки от Регулация No 889/2008г. за органично производство, но само относно биологичния контрол спрямо вредителите и болестите. Като такива те са включени в закона за защита на растенията като агенти за биоконтрол.
Друг документ е Европейската директива за земята, която поставя първите инициативи за отпадъци, които могат да се разграждат от микроорганизми. Прилагането му на национално ниво често включва разделното събиране на органичните отпадъци и компостирането им, като първоначална стъпка. Няма генерално определени продукти за употреба на микроорганизми, които разграждат отпадъци. Така компостирането и анаеробно разграждане и комбинирането им с изгаряне е въпрос на местни стратегии и те варират в различните държави.
Регулация на ЕС No 834/2007г. от 28.06.2007г. за органичното производство и етикирането на органичните продукти и отмяната й от Регулация на ЕС No2092/91.
Биоторовете повишават наличността на хранителни съставки за растенията и подобряват почвената плодородност за дълъг период. Някои от микроорганизмите имат принос за азотната фиксация и доставяне на азот за насажденията, разтварят неразтворимите фосфати и ги превръщат в усвоими за растенията, синтезират биомаса за наторяваните с тор култури. Биоторовете са икономически ефективни, възобновяващи се и екологични, но не могат да заместят химическите торове изцяло. Биоторовете са важен компонент на интегрираното хранително третиране на органичното земеделие. Тези технологии стават жизненоопределащи в модерните аграрни практики. Тенденцията за промяна на аграрните практики и превенцията спрямо вредните ефекти от химическите торове налага биоторовете в последните години.
The European Commission support for the production of this publication does not constitute endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsi-ble for any use which may be made of the information contained therein.
