Добавки

Други вещества, добавени към състава на инокуланта включват макро- и микроелементи, въглеродни или минерални източници, хормони, а дори и фунгициди. Целта е да се осигурят микроорганизмите със защитен и / или хранителен източник; да се осигури по-добра адхезия към семената, като по този начин да се подобри качеството на инокуланта; да се направи продуктът по-стабилен; да се инактивират токсините или да се подобри оцеляването на щам(овете) след излагане на стресови условия в околната среда (висока температура, изсушаване). Налице е критичното съотношение между жизнеспособността на щамовете и използваните добавки. Някои от тях (като глицерол) подобряват клетъчната жизнеспособност, като предпазват микроорганизмите от изсушаване чрез задържане на значителни количества вода. Така скоростта на изушаване е значително намалена. Всяка добавка следва да бъде избрана за всеки отделен щам, за да се осигури максимална производителност. Освен това тяхната химическа структура трябва да позволява надеждна и дълготрайна стабилност. Няколко компоненти са тествани, като глина, обезмаслено мляко, ксантан, или натриев алгинат с променливи резултати на оцеляване на щама (овете) по време на съхранение и приложение. Освен това, при добавяне в средата за култивиране и в инокуланта на някои сигнализиращи молекули, се констатира предизвикана желана физиологична активност на използваните микроорганизми. Скорошен доклад пояснява, че някои ризобиални метаболити повишават ефективността на Bradyrhizobium spp. и Azospirillum brasilense, когато се третират соя и царевица. Тези метаболити включват главно липохитоолигозахариди (наричани Nod фактори), но също екзополизахариди и растителни хормони. Установено е, че Nod факторите се синтезират от повечето Rhizobia и са задължителни при инфекции на корен от бобови растения и образуването на нодули. Доколкото ни е известно, използването на сигнални молекули, за повишаване на производителността на културите е все още лимитирано. Въпреки това няколко бобови посева, съдържащи стимулатори на грудкообразуването (флавоноиди или Nod фактори) се предлагат на пазара в Северна и Южна Америка. Стимуланти на микоризната симбиоза също са идентифицирани. Стриголактоните представляват научно-фундаментален и практически интерес, тъй като се предполага, че играят ключова роля в създаването на микоризна симбиоза. Показано е, че те действат като хормони в растения, и могат да имат роля в пресимбионтия растежа на АМГ. Тяхното нанасяне върху растителни култури може да доведе до положителен ефект върху развитието на симбиотичните взаимоотношения. Необходими са обаче още изследвания, за да се оцени адекватно потенциалът им като стимулатори за развитието на ново поколение микоризни инокуланти.